Тези дни си спомних за 'Беднякът милионер' един прекрасен филм на Дани Бойл.
Припомних си го мислейки си за друг евентуален политически оксиморон - "управляваща опозиция". Струва ми се че БСП започва да се превръща
точно в това - в опозиция на собственото си правителство, тъй като все повече "програмата" на излъченото "програмно правителство" започва да се разминава с поетите ангажименти. А тези ангажименти не са САМО към нейните избиратели, но и към цялото общество струва ми се.
От тук нататък
все по-интересна ще ми е мотивацията за подкрепа на това правителство. Забавата ще е още по-голяма от факта, че парламента все повече заприличва на цирк.
четвъртък, 26 септември 2013 г.
събота, 27 юли 2013 г.
Управлението като услуга
Не разбирам почти нищо от управление. Е, що се отнася до управление на софтуерни проекти, имам извесетен опит с малки екипи. Доста често обаче си задавам въпроса - каква точно дейност е управлението? Не ми остава много време да чета материали по този въпрос. Затова претенцията ми за разбиране на материята не е голяма.
Мисля, че управлението е вид услуга и като такава от нейните резултати би трябвало да се ползват от клиентите на тази услуга. Припомням си фразата: "слуги, а не господари трябват на народа". Значи и управлението на държавата би трябвало да е услуга. Ако управлението на държавата е вид услуга, то от нея би трябвало да се ползват всички граждани.
Управляващите казват: "Не можем да разговаряме с протестиращите защото те не предлагат нищо. Освен това те са много малка част от обществото". Представям си как казвам на някой от многото потребители на софтуерен продукт, който разработвам: "Само при теб има проблем, виж как при останалите всичко работи. Освен това ако искаш да ти оправя проблема, по добре ми дай идея как да го направя."
Никак не съм убеден, че този подход е добър спрямо клиентите. И в книгите пише, че по този начин може да останеш (малко по малко, не веднага) без клиенти. Софтуерните разработчици добре знаят, че всеки клиент е много важен и че няма как клиентите да имат уменията да се справят сами.
Производството на софтуер е вид услуга. Дали няма общи неща между тази и всички други услуги?
Мисля, че управлението е вид услуга и като такава от нейните резултати би трябвало да се ползват от клиентите на тази услуга. Припомням си фразата: "слуги, а не господари трябват на народа". Значи и управлението на държавата би трябвало да е услуга. Ако управлението на държавата е вид услуга, то от нея би трябвало да се ползват всички граждани.
Управляващите казват: "Не можем да разговаряме с протестиращите защото те не предлагат нищо. Освен това те са много малка част от обществото". Представям си как казвам на някой от многото потребители на софтуерен продукт, който разработвам: "Само при теб има проблем, виж как при останалите всичко работи. Освен това ако искаш да ти оправя проблема, по добре ми дай идея как да го направя."
Никак не съм убеден, че този подход е добър спрямо клиентите. И в книгите пише, че по този начин може да останеш (малко по малко, не веднага) без клиенти. Софтуерните разработчици добре знаят, че всеки клиент е много важен и че няма как клиентите да имат уменията да се справят сами.
Производството на софтуер е вид услуга. Дали няма общи неща между тази и всички други услуги?
петък, 26 юли 2013 г.
Политиката като любов
Изпълнителното бюро на Общинския съвет на БСП - Русе разпространи
официално обръщение към гражданите на града, чрез което се призовава за
запазване на спокойствието и недопускане ескалация на напрежението. http://ruse.topnovini.bg/node/54475
Представете си, че искате да любите съпругата си, но тя вече не ви обича. Вие упорствате. Причинявате й болка. Казвате, че всичко това е нормално защото сте законния й съпруг. Казвате, че семейството ви трябва да е здраво и сплотено в името на децата ви.
Тя започва да вика. Търси предмет за да ви удари. Но вие твърдите, че спокойствието и мира трябва да бъдат запазени. В името на законноста и децата.
Всеки може да направи различни стъпки в такава ситуация - правилни и не дотам правилни. В името на семейството и в името на децата.
Но все едно. Това пак ще си остане изнасилване. И тя едва ли някога повече ще ви обича.
Представете си, че искате да любите съпругата си, но тя вече не ви обича. Вие упорствате. Причинявате й болка. Казвате, че всичко това е нормално защото сте законния й съпруг. Казвате, че семейството ви трябва да е здраво и сплотено в името на децата ви.
Тя започва да вика. Търси предмет за да ви удари. Но вие твърдите, че спокойствието и мира трябва да бъдат запазени. В името на законноста и децата.
Всеки може да направи различни стъпки в такава ситуация - правилни и не дотам правилни. В името на семейството и в името на децата.
Но все едно. Това пак ще си остане изнасилване. И тя едва ли някога повече ще ви обича.
Абонамент за:
Коментари (Atom)